So it begins

“The first lesson of economics is scarcity: There is never enough of anything to satisfy all those who want it. The first lesson of politics is to disregard the first lesson of economics.” Thomas Sowell

Доналд Тръмп даде начало на първата атака във втората фаза на търговската война. Наложени са мита от 25% върху Канада и Мексико и 10% върху Китай. На прага сме на преструктуриране на глобалната търговска система и край на близо 90 годишен тренд на спад на входните бариери за внос в САЩ.

При налагането на новите мита има един много важен детайл, който ще засегне силно e-commerce бизнеса в САЩ, а именно края на De minimis" пратката. Това е схема за избягване на мита и тарифи, която се възползва от правилото "de minimis", означаващо, че всяка индивидуална пратка на стойност по-малко от 800 долара не изисква същото митническо деклариране и плащане на мита като стандартните пратки. За да разберем как функционира тази система, е от съществено значение да вникнем в механиката на LCL (Less than Container Load) пратките и тяхната роля в цялостната схема.
LCL представлява сложна логистична операция, при която множество отделни пратки се обединяват в един контейнер, като същевременно запазват своята индивидуалност за митнически цели. Процесът започва в Китай, където различни производители изпращат своите стоки до консолидационни складове. В тези съоръжения всяка пратка се документира като отделна единица, внимателно структурирана да остане под прага от 800 долара. Персоналът в консолидационните центрове групира тези пратки в един контейнер, като поддържа подробна документация за всяка отделна пратка вътре.
Транспортният етап включва движението на контейнера като единична пратка, въпреки че съдържа множество индивидуални пратки. Транспортните разходи, застраховката и допълнителните такси се разпределят между всички вътрешни пратки, което прави процеса икономически ефективен за участниците. Тази структура позволява на вносителите да се възползват от икономиите от мащаба при транспорта, като същевременно поддържат статута на индивидуални пратки под de minimis прага.
При пристигане в САЩ, процесът навлиза в критичната фаза на деконсолидация. Американските логистични компании получават контейнерите в специализирани деконсолидационни центрове, където извършват прецизно разделяне на пратките. Всяка пратка се обработва като отделна de minimis пратка, което позволява заобикаляне на по-строгите митнически изисквания и плащания, приложими за по-големи пратки. След деконсолидацията, отделните пратки се пренасочват към крайните си получатели чрез различни дистрибуционни канали.
С края на de minimis освобождаванията, цялата тази система ще претърпи фундаментална трансформация. Логистичните компании и вносителите ще трябва да преосмислят своите операции и да се адаптират към по-строги митнически изисквания. Това вероятно ще доведе до увеличени разходи и по-дълги срокове за обработка, но също така ще осигури по-добър контрол върху входящите пратки и намален риск от злоупотреби.

Стартирането на новата фаза на търговската война ще държи и геополитическата волатилност по-висока. Има много готин цитат от книгата "Economic Interdependence and War" на Dale C. Copeland по темата

“Когато една зависима държава има положителни очаквания за бъдещата среда, тя е по-склонна да вижда всички ползи от продължаването на настоящия мир и всички пропуснати възможности от прибягването към война. Тогава икономическата взаимозависимост би била сила за мир. Но ако зависимата държава има негативни очаквания за бъдещата икономическа среда—виждайки себе си като отрязана от достъп до външна търговия и инвестиции, или вярвайки, че други държави скоро ще я отрежат—тогава реалистичната логика ще се задейства. Такава държава ще е склонна да вярва, че без достъп до жизненоважните суровини, инвестиции и експортни пазари, необходими за икономическото ѝ здраве, нейната икономика ще започне да изостава спрямо други, по-малко уязвими участници. Ако се очаква този икономически спад да бъде сериозен, лидерите на зависимата държава ще започнат да възприемат войната като рационалното по-малко зло—тоест, като по-добър вариант от това да позволят на държавата си да падне до точка, в която издигащите се държави могат да я атакуват по-късно или да я принудят към подчинение."

Предстои ни годината на дебелите опашки на разпределението. Индексът измерващ несигурността в търговските отношения между държавите (TPU index)

и геополитическата волатилност, измерена като брой военни конфликти по света..

..са на 80 годишни върхове. Спредът между волатилността в реалния свят и финансовите пазари е на рекордно високи нива. Всичко това се дължи на огромните балансови числа на централните банки и правителствата, които абсорбират напрежението. Това не е устойчиво равновесие.