“Do. Or do not. There is no try.” Yoda

Европа е в много слаба икономическа, политическа и геополитическа позиция след войната в Украйна. Тръмп си дава сметка и ще използва всички лостове, с които разполага, за да прокара "America first" политиките. В момента сме по-зависими от САЩ от всякога. Ступорът и жалването на политиците в ЕС, след речта на Джей Ди Ванс, разкриват обективната истина. Десетки години на нерационална политика превърнаха ЕС в геополитическо джудже. В офанзивния реализъм няма място за романтика. Офанзивният реализъм е теория, която се разграничава от вижданията на либералните демократи. Според теорията на офанзивния реализъм, всяка държава оперира в среда на анархия. Под анархия се разбира среда, в която няма по-високо стоящ в йерархията от държавата (Левиатан) или казано по друг начин по-високо стоящ орган, който да може да я спаси/да я защитава. В условията на анархия, естественият стремеж на всяка държава е да достигне до максимално ниво на икономическа и/или военна мощ, което да и гарантира сигурност. Икономическата мощ е функция от ръстта на населението (демографска картина) и неговото благосъстояние (образование => продуктивност => възходящо движение на индекса на икономическата комплексност).

ЕС вместо да се сърди на Тръмп, трябва да признае някои истини и да вземе нужните мерки. На регулаторно ниво най-подходящият микс е дерегулации, експанзивна фискална политика и относително затегната парична политика.
1. Дерегулациите са синтетична форма на намаляване на административната/данъчна тежест. За последните 5 години ЕС е приел 13 000 регулации, в сравнение с 3500 в САЩ. Две трети от компаниите определят регулаторната тежест като ключова пречка пред дългосрочните инвестиции. Още по-трагично е положението при МСП (малък и среден бизнес), 55% от допитаните компании твърдят, че регулаторните пречки и административната тежест са най-голямото предизвикателство за техния бизнес. Марио Драги отбелязва, в своя доклад за конкурентоспособността, че в ЕС сега има около 100 закона, фокусирани върху технологиите, и над 270 активни регулатора. Асоциацията на германските публични банки (VÖB) публикува данни, че кредитните институции са били засегнати от 410 нови регулации миналата година. От Световната финансова криза насам са издадени 5799 регулации.Дерегулациите са и нужен лост за осигуряване на енергийна сигурност.
2. Дерегулациите в комбинация с експанзивна фискална политика ще помогнат за ребрандиране на Европа и забавяне/край на деиндустриализацията.
3. Дерегулациите в комбинация с експанзивна фискална политика и относително по-затегната парична политика ще заздравят еврото. Историческа препратка може да се направи към движението на дойче марката след падането на Берлинската стена. Комбинацията тогава е точно експанзивна фискална политика по-затегната парична. По-силно евро ще играе ролята на щит срещу привнесената инфлация.
Дерегулациите в комбинация с експанзивна фискална политика и по-затегната парична политика ще доведат до по-стръмни криви на доходност. По-стръмните криви на доходност водят до по-лесно прилагане на класическото 60/40 портфолио от инвеститорите и ще пресекат отлива на капитал от Европа. Обръщането на капиталовите потоци към Европа и дерегулациите ще създадат по естествен начин нова среда и са нужният катализатор за инвестиции в иновации. Инвестициите в иновации ще доведат до скок в продуктивността.

Пазарите вече калкулират лека версия на военновременна икономика в ЕС. Възходът на акциите на производителите на оръжия ускорява. Ако приемем, че сме в началото на края на Пакс Американа, пред правителствата в ЕС възниква много сложен въпрос - как при вече много високи нива на дълг към БВП, да увеличат драматично разходите за отбрана, без да намалят разходите за социална политика. Мирният дивидент, който ЕС получаваше през последните 30 години, беше до голяма степен пренасочен към социални политики. Демографската картина по естествен начин ще задържа и/или повишава тези разходи. В същото време най-големите спестители на света японците вече имат доходност по ДЦК в местна валута и затварят гапа със западна Европа и САЩ. Японските ДЦК бяха последната котва в далечния край на пазара на облигации. Ако приемем, че колелото е задвижено и крачим към военновременна икономика, ще станем свидетели или на много по-високи данъци, или на рязане на социалните програми, или на някакъв микс от двете. Бюджетният дефицит или излишък е просто механична разлика между приходи (данъчна ставка + икономическа активност) - разходи (социални програми (демографска картина (!) , дискреционни разходи, разходи за отбрана, лихви по дълг (по-високи лихви(!)). Масово в ЕС икономиките просто нямат балансовото число за военновременна икономика.

Европа се нуждае от "Хамилтънов момент" в отбраната и фискалната политика.

"Хамилтъновият момент" описва решаващ период в ранната американска история, когато Александър Хамилтън, първият министър на финансите на САЩ, успява да прокара революционни финансови реформи, които фундаментално променят структурата на новосъздадената нация.

След Войната за независимост на САЩ, тринадесетте щата се намират в сериозна финансова криза, обременени с големи военни дългове. През 1790 г. Хамилтън предлага федералното правителство да поеме дълговете на отделните щати, създавайки обща национална дългова система. Този революционен ход има няколко ключови последици - чрез федерализирането на дълга, Хамилтън трансформира слабо свързаната конфедерация в истински фискален съюз. Това позволява на САЩ да изградят силен национален кредитен рейтинг, който значително подобрява способността им да финансират бъдещи проекти. Общото поемане на дългове създава по-силно чувство за национално единство и споделена съдба. Не на последно място, централизираното финансиране позволява по-ефективна и координирана национална отбрана, укрепвайки новосъздадената нация в един критичен момент от нейното развитие.

Подобно на Хамилтъновата фискална федерализация, ЕС би могъл да създаде общ отбранителен бюджет, финансиран чрез общи европейски облигации. Това би позволило консолидиране на отбранителните способности, избягвайки скъпи дублирания между страните-членки. Единният подход би довел до създаването на по-ефективна и координирана отбранителна структура, която същевременно би разпределила по-справедливо отбранителната тежест между държавите-членки. В резултат на това Европа би могла да развие реални отбранителни способности с по-малко общи разходи, като същевременно намали зависимостта си от САЩ.

В областта на фискалната политика, Германия, като най-голямата икономика в Европа и с най-голям наличен буфер на балансовото число, трябва да поеме водеща роля. Това би означавало отхвърляне на твърде консервативната фискална политика, известна като "schwarze Null" или "черна нула", която ограничава държавните инвестиции. Вместо това, Германия трябва значително да увеличи инвестициите в отбрана, инфраструктура и енергийна сигурност. Страната би трябвало също така да подкрепи създаването на общоевропейски инвестиционни програми, подобни на временния фонд "Next Generation EU", но на постоянна основа. Не на последно място, необходимо е реформиране на Пакта за стабилност и растеж, за да се позволи по-голяма фискална гъвкавост на държавите-членки.